Доц. Буруджиева: Нинова иска пряк избор в БСП, за да си разчиства сметките
Автор: Доц. Татяна Буруджиева, retro.bg
" Удивително е по какъв начин някои думи би трябвало просто да ги употребиш и те отварят необозримо поле за илюзия. Демокрация. Достатъчно е да лепнем етикет „ демократично “ и най-голямата политическа нелепост се трансформира в оръжие против всеки, който се опита да мисли рационално.
В политиката всяко деяние и решение има освен съответен мотив, само че и безусловно съответни резултати. И най-зловредното е да си мислим, че щом едно средство е „ демократично “, то и неговите резултати ще са неизбежно повече и по-качествена народна власт.
Така и с директните избори в партиите, необятно рекламирани като безспорната еманация на демокрацията. И в действителност, какво по-демократично от това всеки да може да каже кого желае за водач?! Като че ли нищо.
Широко употребявани и на процедура съвсем напълно приложени през 1960 година в Съединени американски щати при партийната номинация за президент, тези избори изискват спазването на няколко значими условия. Първото от които е гаранция за равнопоставеност при вътрешнопартийните акции на обособените претенденти. За един народен пост – президентския. Защото тяхното осъществяване е нещо като генерална подготовка преди премиерата на една театрална режисура, в която най-важна е реакцията на публиката.
Как същността на вътрешнопартийните избори се трансформира, когато става дума за избор на партиен водач, а не на претендент за президент? Съществено. Партийното водачество е нещо изцяло друго от ръководството на една страна. За едното се изискват едни качества, за другото – други. Не че няма образци един партиен водач да става и за президент, само че се запитвам дали някой знае кой от американските президенти е бил или не е бил водач на партията, която го е издигнала за президент.
Да се върнем на въпроса за вътрешнопартийния избор на водач. Този избор се практикува от много стеснен кръг партии и с изключение на българските образци това е устойчива процедура в една немска и в консервативната партия във Англия. Сигурно е забавно да знаем за какво при толкоз доста партии у нас, в Европа и по света толкоз малко са се сетили да употребяват този инструмент да ги признаят за най-демократични. Може би тъй като партиите са организации вътре в едно общество, а не цялото общество. И когато си водач на една партия, ти би трябвало да можеш да си водач на организацията и да я водиш към поддръжка и утвърждение от обществото. Затова директни избори за водач нормално се случват в партии, които имат тежки организационни и вътрешнопартийни проблеми. И когато една партия прибегне към потреблението на такива избори, това приказва единствено за едно – че актуалният водач на тази партия не е кадърен да я управлява и ръководи.
Подобен извод се постанова освен от близката ни история, когато на 14 декември 2009 година Съюз на демократичните сили реши да организира такива избори и на тях водач стана Мартин Димитров. Само година по-късно разцеплението на Съюз на демократичните сили беше дефинитивно приключено. Идеята, че директният избор ще успее да реши въпроса с легитимността на управлението и ще приключи вътрешнопартийните борби, се провали.
Какво ще се случи в Българска социалистическа партия?
Аналогиите оказват помощ, когато би трябвало да научим нещо, само че не всеки път са потребни за разбора на процесите. Но както е известно, изключението единствено удостоверява правилото. За разлика от процесите в Съюз на демократичните сили в Българска социалистическа партия няма никакви опити за реализиране на консенсус. Напротив, нарушена е тъкмо традицията социалистите да имат управление, което работи, търсейки баланс и консенсус. Така нуждата от легитимация на ръководителя на Българска социалистическа партия посредством директен избор се постанова не тъй като вътре в партията се карат, а тъй като водачът на партията се кара с всички – и вътре в партията си, и отвън нея.
Втората причина (освен търсенето на консенсус) да се ползва директен избор на водач в една партия е преустановяване на борбата вътре в нея. Всъщност борбата, стартирана от самия водач, няма по какъв начин да бъде прекратена от директния избор. Защото този избор допуска състезание сред претенденти, всеки от които има своите мощни качества, своите благоприятни условия и своите оферти за развиването на същата тази партия. Така стигаме до идващия въпрос – по какъв начин един водач, който е уверен, че единствено той знае и може и за никое друго мнение и позиции няма място в партията, може да приключи борба, която самичък поддържа. Единственият резултат от един директен избор в Българска социалистическа партия ще е свободата за почистване на сметки и така наречен пурификация, т.е. пречистване на партията. Това, несъмнено, може и да докара до преустановяване на борбата вътре в партията, тъй като всеки друг ще е отвън партията.
Остава да изясним последния въпрос – всички в Българска социалистическа партия да признаят резултата. Това зависи от организацията на директния избор, от разпоредбите, от надеждността на описите на имащите право да гласоподават. При една партия, която съгласно водача си е в сериозно положение, щом се постанова той да желае директен избор, тъй като другояче очевидно не е в положение да я управлява – по какъв начин да си представим съществуване на толкоз доста доверие в същото това управление, което няма сили да я управлява и сплоти.
Така че какъвто и да е резултатът от идния директен избор на ръководител на Българска социалистическа партия, изводите авансово могат да бъдат направени и показани в два вероятни сюжета.
Първият – преизбира се актуалният ръководител. Вторият – избира се нов ръководител. И в двата случая Българска социалистическа партия няма да реализира вътрешно единодушие и консенсус. Защото да си избереш за ръководител на партията човек, който не може да се оправи със личната си партия и съпартийци, значи да поставиш вътрешнопартийното разделяне просто на друго равнище. А да си избереш нов водач, това значи, че избираш човек, който занапред ще би трябвало да покаже може или не може да е водач.
Вътрешнопартийните проблеми на Българска социалистическа партия единствено произтичат от водача, само че те са ценностни и проблеми на образуване, отстояване и реализация на леви политики. Които нито ще се решат от, нито ще изчезнат след директния избор на ръководител.
Прекият избор не може да донесе легитимност и престиж на никого – нито на водача, нито на партията. Той е просто един либерален инструмент, който има напълно различен смисъл и цел. С други думи – чукът не може да бъде употребен като отвертка. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи| Източник: petel.bg
" Удивително е по какъв начин някои думи би трябвало просто да ги употребиш и те отварят необозримо поле за илюзия. Демокрация. Достатъчно е да лепнем етикет „ демократично “ и най-голямата политическа нелепост се трансформира в оръжие против всеки, който се опита да мисли рационално.
В политиката всяко деяние и решение има освен съответен мотив, само че и безусловно съответни резултати. И най-зловредното е да си мислим, че щом едно средство е „ демократично “, то и неговите резултати ще са неизбежно повече и по-качествена народна власт.
Така и с директните избори в партиите, необятно рекламирани като безспорната еманация на демокрацията. И в действителност, какво по-демократично от това всеки да може да каже кого желае за водач?! Като че ли нищо.
Широко употребявани и на процедура съвсем напълно приложени през 1960 година в Съединени американски щати при партийната номинация за президент, тези избори изискват спазването на няколко значими условия. Първото от които е гаранция за равнопоставеност при вътрешнопартийните акции на обособените претенденти. За един народен пост – президентския. Защото тяхното осъществяване е нещо като генерална подготовка преди премиерата на една театрална режисура, в която най-важна е реакцията на публиката.
Как същността на вътрешнопартийните избори се трансформира, когато става дума за избор на партиен водач, а не на претендент за президент? Съществено. Партийното водачество е нещо изцяло друго от ръководството на една страна. За едното се изискват едни качества, за другото – други. Не че няма образци един партиен водач да става и за президент, само че се запитвам дали някой знае кой от американските президенти е бил или не е бил водач на партията, която го е издигнала за президент.
Да се върнем на въпроса за вътрешнопартийния избор на водач. Този избор се практикува от много стеснен кръг партии и с изключение на българските образци това е устойчива процедура в една немска и в консервативната партия във Англия. Сигурно е забавно да знаем за какво при толкоз доста партии у нас, в Европа и по света толкоз малко са се сетили да употребяват този инструмент да ги признаят за най-демократични. Може би тъй като партиите са организации вътре в едно общество, а не цялото общество. И когато си водач на една партия, ти би трябвало да можеш да си водач на организацията и да я водиш към поддръжка и утвърждение от обществото. Затова директни избори за водач нормално се случват в партии, които имат тежки организационни и вътрешнопартийни проблеми. И когато една партия прибегне към потреблението на такива избори, това приказва единствено за едно – че актуалният водач на тази партия не е кадърен да я управлява и ръководи.
Подобен извод се постанова освен от близката ни история, когато на 14 декември 2009 година Съюз на демократичните сили реши да организира такива избори и на тях водач стана Мартин Димитров. Само година по-късно разцеплението на Съюз на демократичните сили беше дефинитивно приключено. Идеята, че директният избор ще успее да реши въпроса с легитимността на управлението и ще приключи вътрешнопартийните борби, се провали.
Какво ще се случи в Българска социалистическа партия?
Аналогиите оказват помощ, когато би трябвало да научим нещо, само че не всеки път са потребни за разбора на процесите. Но както е известно, изключението единствено удостоверява правилото. За разлика от процесите в Съюз на демократичните сили в Българска социалистическа партия няма никакви опити за реализиране на консенсус. Напротив, нарушена е тъкмо традицията социалистите да имат управление, което работи, търсейки баланс и консенсус. Така нуждата от легитимация на ръководителя на Българска социалистическа партия посредством директен избор се постанова не тъй като вътре в партията се карат, а тъй като водачът на партията се кара с всички – и вътре в партията си, и отвън нея.
Втората причина (освен търсенето на консенсус) да се ползва директен избор на водач в една партия е преустановяване на борбата вътре в нея. Всъщност борбата, стартирана от самия водач, няма по какъв начин да бъде прекратена от директния избор. Защото този избор допуска състезание сред претенденти, всеки от които има своите мощни качества, своите благоприятни условия и своите оферти за развиването на същата тази партия. Така стигаме до идващия въпрос – по какъв начин един водач, който е уверен, че единствено той знае и може и за никое друго мнение и позиции няма място в партията, може да приключи борба, която самичък поддържа. Единственият резултат от един директен избор в Българска социалистическа партия ще е свободата за почистване на сметки и така наречен пурификация, т.е. пречистване на партията. Това, несъмнено, може и да докара до преустановяване на борбата вътре в партията, тъй като всеки друг ще е отвън партията.
Остава да изясним последния въпрос – всички в Българска социалистическа партия да признаят резултата. Това зависи от организацията на директния избор, от разпоредбите, от надеждността на описите на имащите право да гласоподават. При една партия, която съгласно водача си е в сериозно положение, щом се постанова той да желае директен избор, тъй като другояче очевидно не е в положение да я управлява – по какъв начин да си представим съществуване на толкоз доста доверие в същото това управление, което няма сили да я управлява и сплоти.
Така че какъвто и да е резултатът от идния директен избор на ръководител на Българска социалистическа партия, изводите авансово могат да бъдат направени и показани в два вероятни сюжета.
Първият – преизбира се актуалният ръководител. Вторият – избира се нов ръководител. И в двата случая Българска социалистическа партия няма да реализира вътрешно единодушие и консенсус. Защото да си избереш за ръководител на партията човек, който не може да се оправи със личната си партия и съпартийци, значи да поставиш вътрешнопартийното разделяне просто на друго равнище. А да си избереш нов водач, това значи, че избираш човек, който занапред ще би трябвало да покаже може или не може да е водач.
Вътрешнопартийните проблеми на Българска социалистическа партия единствено произтичат от водача, само че те са ценностни и проблеми на образуване, отстояване и реализация на леви политики. Които нито ще се решат от, нито ще изчезнат след директния избор на ръководител.
Прекият избор не може да донесе легитимност и престиж на никого – нито на водача, нито на партията. Той е просто един либерален инструмент, който има напълно различен смисъл и цел. С други думи – чукът не може да бъде употребен като отвертка. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ